Червено
от Джон Лоугън

Портрет на Марк Ротко

Като дете, в Латвия през зимните утрини, бъдещият художник се пързаля на кънки по замръзналите улици от дома си до училище. Когато е на десет семейството му емигрира в САЩ. Осемнадесет годишен той заживява в Ню Йорк за да се отдаде изцяло на живописта. Ходи на курсове, заобикаля се с бохеми, жадно чете митология и философия, изучава творчеството на големите художници. Жени се, развежда се. Жени се отново. Пише манифест за изкуството, но непрестанно търси стила си. Дори когато картините му започват да се излагат във водещи галерии, той продължава да експериментира и да променя характера на своите платна. И макар да се надява на одобрението на творческите среди и на близките си (когато излага в Музея на модерното изкуство, единственият коментар на брат му е: „Каква огромна сграда!”), Марк Ротко не спира да преследва изцяло неповторими изразни средства.

През 1958 г. той получава изключително примамлива поръчка да украси с картини стените на най-луксозния за времето си ресторант в Ню Йорк – „Четирите сезона”. И някъде тук започва историята на неговите платна в „Червено”. В студиото му пристига асистентът, който Ротко назначава за да може изцяло да се съсредоточи върху най-смелото си начинание. И докато художникът фучи, гори отвътре и размахва четката си като шпага, с която е решен да разсече посредствеността и дребнодушието, оядеността и лицемерието, той открива, че присъствието на младия човек в ателието му ще се окаже не по-малко сложна битка. Сражение на поколенията, на разбирането какво „съдържат” цветовете, и какви са световете, които всеки от героите в „Червено” населява. Как си приличат и по какво се различават?

Изкуството е начин да се идентифицираш като човешко същество.

На 21 декември 2020 г. е юбилейното 50-о представление.