Връзката на преводача Харалампи Аничкин с театъра започва в гимназията, където играе в ученически постановки на английски език – предимно класически пиеси (Уилям Шекспир, Оскар Уайлд) под ентусиазираното ръководство на Кристин Бартлет със съученици като Меглена Караламбова, Боян Папазов, Никола Найденов, Искра Димитрова, Васа Ганчева, Елена Жандова.
Още в гимназиалните си години започва да превежда филми от екран, като се учи от Майлер, Бобчев и Бакрачев – единствените за онези години действащи симултанни преводачи на филми, а от 1964 година превежда официално за БНФ, национални и международни кинофестивали (Златна роза, Червенокръстки фестивал, Анимационен фестивал във Варна, Любовта е лудост), Комисия за подбор на филми към Комитета за култура и др. Симултанните му преводи пред публика продължават до 2014 година.
Между преводите му за дублаж и субтитри на игрални филми и сериали в БНТ рядко попадат екранизации на пиеси, но някои от преводите му за Международния фестивал на телевизионната драма в Пловдив (участва в 15 издания) излизат на екран като спечелили главния приз на фестивала – Златната ракла (между които и Всички мои синове на Артър Милър). Към активните му занимания с превод на диалог трябва да бъдат споменати и около 300 филма преведени и субтитрирани за разпространение в кината между 1991 и 1997 година.
Началото на активните му преводи на драматургия за сцена поставя Вили Цанков, който през 1998 година го кани да прегледат отново един текст за Театър Сълза и смях на негов случаен превод за сцена от осемдесетте години, правен за една приятелка – Не си ли яздила камила - премиерна постановка на Театър 199 от 1989.
Това са години на активно пътуване на преводача и той започва да оформя своята „театрална инициатива“, която обявява във Варна през 1999.
Първите премиери, още през 2000, са на неизвестни на българската публика текстове, осъществени от Театър 199 – „Най-древната професия“ и „Монолози за вагината“. Следват усилени години на търсене и упорита работа, за да се стигне до над 80 сценични реализации към март 2023, от които 15 на сцената на Театър 199.
В портфолиото на преводача има още трийсетина готови превода, които той предлага на театри, режисьори и драматурзи, но най-често на професионалисти, които не се притесняват от безбрежността на океана наречен Световна драматургия. И приключението продължава…
След най-различните по обем, жанр и епоха сценични текстове преведени за българска сцена Харалампи Аничкин отбелязва осемте си превода на мюзикъли и рок опери поставяни на сцените на Музикален театър – София, Варненската и Пловдивската опера, и Младежкия театър.
Последните премиери в негов превод са: „Островът на пернатите“ от Дейвид Мамет (ДТ Пловдив, 2022), „Винсент в Брикстън“ от Никълъс Райт, (Театър 199, 2022), „Дездемона“ от Пола Вогър (ДТ Сливен, 2022), „Комедия за тенори“ от Кен Лудвиг (ДТ Благоевград, 2023) и „Монолози за вагината“ от Ева Енслър (Театър Бонини, 2023). До края на сезон 2022 – 2023 се очаква и премиерата на „Любовта никога не умира“ от Анрю Лойд Уебър в Музикалния театър – София.
