Разкажете ни повече за процеса. Имате ли конкретни стъпки? С какви предизвикателства се срещате при превода на театрални пиеси?
Нямам процес с академични категории – пространствени, времеви или функционални. Всеки път ми е някак различно. Основното е да харесам пиесата – по постановка, по текст, по разказ на човек, чието мнение ценя, по професионални публикации и всякакви други информационни канали, преди всичко Интернет.
Няма различни предизвикателства – единственото е да се получи завършен превод на текста. Другото е професионализъм, с какъвто съм свикнал да се отнасям от работата си по всички видове превод, с които съм се занимавал.
Какви особености има преводът на пиеси и какви умения са необходими, за да се постигне успех?
Доколкото знам от други преводачи на драматургия, „особеностите“ са различни за всеки. Преводът не е точна наука с формули, уравнения и безусловности. Известни умения могат да се усвоят в практиката, но основното е да владееш езиците, с които работиш. Това, също, е много широко и, понякога, трудно разбираемо понятие, особено в смисъла на постоянно променяща се и развиваща се система, която съпътства развитието на цивилизацията. А театърът е част от живота и колкото повече знаеш и разбираш от всички негови компоненти, толкова по-добре за работата, с която си се захванал.
Имате ли любима част от денонощието, в която ви е по-приятно да превеждате? Имате ли различни суеверия преди да започнете работа?
Нямам.
Как успявате да балансирате в работата си оригиналното послание и адаптацията на конкретния език, нюансите, емоциите в текстовете, както и културните особености?
Тези очевидно сложни, но прекалено академични аналитични проблеми не ме занимават в процеса на работата. Ако, все пак, трябва да дам определение за подхода си към превода на драматургия, то сигурно би било „синтетичен“. Не ми е известно предписание за анализ на бъдеща творба преди написването ѝ. В своята практика се опитвам да възприемам от оригинала и да пренасям на другата културна платформа заедно всичко от съдържанието, смисъла, емоционалния градус, езиковия регистър и всякакви други компоненти, които съставят тялото и духа на произведението, с особено внимание към тяхното взаимодействие.
Работите ли заедно с режисьори, драматурзи, актьори и други творци в процеса на превод?
Много харесвам срещите си с актьорите при първия прочит на текста. Някак преживявам отново своята първа среща с пиесата, защото виждам онази вътрешна, а често и външна, реакция на нещо ново, понякога неочаквано и във всички случаи предстоящо. Но основната ми работа е с режисьорите. При срещата си с бъдещия постановчик на даден текст задължително с превръщам в анализатор, тълкувател и пи ар агент на произведението. И често оставам с впечатлението, че съм помогнал. За съжаление има режисьори, които не смятат за необходима работата на преводача върху текста след начало на репетициите. И тогава се появяват доброволните сътрудници на преводача. Това е нещо, което отказвам да анализирам.
Както може да се предположи, не съм се срещал с повечето драматурзи, чиито произведения съм превел на български. С някои си кореспондирам активно – но по-скоро приятелски, а не за да искам разяснения, тълкувания или разрешение за свобода на езиковата интерпретация. Обратно – има автори, които искат разяснения по подхода към оригинала или обяснения след като получат превода (обикновено агентите на авторите на мюзикъли, които имат стандартни изисквания, напълно разбираемо при текстове, които трябва да се адаптират за пеене), но по принцип повечето драматурзи приемат с радост превода на пиесите си, особено когато той е извършен от преводача без предварителна заявка или поръчка на театър. А над 70% от пиесите в мой превод са направени по моя инициатива.
За протокола, обаче, трябва да кажа, че пазя много добри спомени от срещите си с няколко от „моите“ драматурзи – Едуард Олби, Ева Енслър, Карл Джераси, Мойра Бъфини, Роналд Харвуд, Израел Хоровиц. Дейвид Едгар, Алдо Николай. Тези срещи не носят някакви специални емоции, но все пак влизаш във връзка с хора от плът и кръв. А не гледаш през телескопа на времето към Шекспир, Молиер, Чехов…
Имате ли любими преведени или непреведени пиеси? А пиеси, които мечтаете да преведете?
„Любими“ ми звучи някак като за ученически лексикон. А ако настъпим в сферата на емоциите пък, това трябва да е обвързано с взаимност. Харесвам почти всички пиеси, които съм превел и се надявам да харесам и други, които да запълнят творческия ми капацитет.
Какво е чувството да гледаш на сцената пиеса, която си превел?
С театъра съм свързан още от 1961 година, а през 1964 участвах и в двете представления на Младежкия театър по време на Шекспериадата в град Видин по случай 400-годишнината от рождението на Уилям Шекспир. Изгледал съм стотици представления. А телевизията и киното отдавна прибраха първите трепетни мигове на вълнение от представяне на мой превод пред публика. И сега, като преводач на пиеси, възприемам постановките от зрителната зала сами за себе си, без мое присъствие между думите, актьорите и декорите. Сигурен съм, че бих се ощетил като зрител, ако не се освободя от чувството, че имам някакво творческо участие в постановката.
Какъв съвет бихте дали на всеки, който иска да стане преводач?
Само желание не е достатъчно, за да влезеш в дълбоките води на която и да е професия, особено в областта на културата. Знам, че тази работа със съвети не става. Преподавал съм в различни области и се надявам, че съм научил учениците си на доста неща. Но за професията на преводача нямам съвети, там нещата трябва да дойдат отвътре и да се усъвършенстват с неистово желание за постигане на одобрение от най-близките приятели и най-компетентните професионалисти.
