Лейди Макбет или 7 начина да убиеш някого
от Георг Жено и Анастасия Тарханова, драматургична адаптация и стихове: Георги Тенев
Пиесата оглежда шекспировия „Макбет“ през погледа на българския театър. Минало и съвременност търсят своето място на сцената: възрастна и позабравена актриса е режисирана от радикален млад постановчик. Стар театрален „лъв“ отброява последните си дни с едно финално представление. Суперзвезда разтърсва театъра с нова концепция. Красавица-манипулантка използва чаровете на възрастта и тялото си...
Актьори, актриси и режисьори искат да постигнат мечтите или обсесиите си. Сред тях дори и незабележимият сценичен работник Богдан има свои планове. Театърът е завладян от страсти за власт, от любов, въжделения за изкуство, от гордост.
Всичко се завърта около познатия монолог на Лейди Макбет. В тези думи крещи не толкова жаждата за власт, а стремежът да бъде преодоляно човешкото, което пречи да извършваме ужасни деяния.
Съдбата е отредила на сценичния работник Богдан такъв театрален жребий: да премине през седем постановки на „Макбет“, в седем различни театъра в България, през седем различни времена. Свързал живота си с театъра, постепенно Богдан става пленник и на пиесата.
Мечтата му да застане на сцената, да бъде Макбет, изразява всичко от премълчаните му надежди. Все по-настойчив, все по-отдаден, Богдан вече е готов да направи и немислимото... и няма какво да го спре.
Трагедията „Макбет“ е разказ за възхода и жестокия край на един шотландски благородник, герой от бойното поле. Предречено му е да стане крал, но той самият не вярва в съдбата си.
Тогава се намесва съпругата, Лейди Макбет. Прочутият ѝ монолог е призив към тъмните сили, които да ѝ дойдат на помощ. Целта е да заглушат всичко човешко, да прекратят колебанията и коварният план да успее: крал Дънкан да бъде отстранен, а Макбет да го наследи. След като убийството е извършено, настъпва ужасът на мрачната съвест. Съпрузите са доведени до катастрофа – Макбет се превръща в тиранин, а Лейди Макбет рухва душевно и умира. Тяхната трагедия илюстрира състоянието на човека, поразен от тежестта на своите деяния.
Пиесата се поставя за първи път на сцена.
