Разкажете ни повече за процеса. Имате ли конкретни стъпки? С какви предизвикателства се срещате при превода на театрални пиеси?
Преводът е изкуство и като всяко друго изкуство има своите родилни мъки, колебания, безсънни нощи, проби-грешки, опити, повторения (редакция), и постоянно надграждане; страшно много труд (уви, невинаги оценяван), приемане на предизвикателства, преодоляване на трудности, спънки, блокаж... Мисля, че конкретните стъпки при всеки преводач са едни и същи: задълбочено изчитане и запознаване с текста (обаче: още след тази първа стъпка преводачът трябва да реши ще поеме ли този превод или ще го откаже!), задълбочен рисърч (проучване) на епохата, традициите, езика, биографията на автора и къде стои на литературната сцена, жанра на пиесата и съответните изисквания в този жанр. Това са общите задължителни стъпки за всички преводачи. От тук нататък, започва личното, авторското писане, със собствен почерк. Не е чудно, че когато слушаме преведена реч, често пъти можем да познаем кой е преводачът - не че той е един и същ във всичките си преводи, а защото вече сме се радвали и сме оценявали негови уникални решения чрез речевата характеристика на действащите лица.
Предизвикателствата при превода на пиеси са много, но това се отнася за всеки вид превод, дори и за техническия. Просто, в различните видове превод, предизвикателствата и трудностите за преодоляване са различни. При художествения превод, и по-специално в превода на пиеси, трябва да спазиш темпоритъма на пиесата – времето за изказ не е ограничено както при превода на субтитри, но все пак не можем да се разпростираме до безкрай, в желанието си да обясним по-добре някаква ситуация. Кратките изречения, възклицания, заповеди изискват адекватна и еквивалентна фраза, независимо колко по-кратък е единият език от другия. Голямо предизвикателство е и речевата характеристика на действащите лица, превода на нецензурни или обидни думи, намирането на съответни идиоми (където ги има в оригинала), вицове, поговорки и т.н. Цитатите, когато има такива, също отнемат много време и енергия, за да се намерят и предадат точно. Ако в пиесата има стихотворение или песен то трябва (според мен) да се предаде в съотвения ритъм и рима, както е в оригинала. Много са подводните камъни при превеждането на една пиеса, но „изглаждането на ръбовете“ не означава, че трябва преводът да се „изкъпе, среше и да му се подрежат ноктите“. Пред превода не бива да стоим „Мирно!“ и да козируваме. Във всички художествени преводи най-важното е да предадем абсолютно точно атмосферата на оригинала, независимо с какви средства.
Какви особености има преводът на пиеси и какви умения са необходими, за да се постигне успех?
Вече май доста разказах за особеностите на превода на пиеси. Уменията са ясни - отлично познаване и на двата езика, особено на българския, защото това, което слуша нашата публика, трябва да звучи естествено, трябва да звучи на български и да се разбира от каква социална прослойка е героят. Трябва да се познава разговорният език и да се знае всичко за действащите лица. Освен това, обаче, преди овладяването на собствения и чуждия език, преводачът трябва да си даде сметка, дали иска да се занимава с тази работа (защото от нея не се забогатява, както добре знаем!), дали има в себе си любов към това изкуство, дали има любопитство, интересно ли му е и най вече, дали има талант за това. Ако всички тези изисквания са налице, няма как преводът да не бъде успешен.
Имате ли любима част от денонощието, в която ви е по-приятно да превеждате? Имате ли различни суеверия преди да започнете работа?
Не знам, дали имам любима част от денонощието за превод. По-скоро не. По-скоро цялото денонощие ми е любимо когато трескаво се захвана с поредната пиеса. Изгубвам съня си, постоянно въртя диалози в главата си. Произнасям си на глас реплики, за да видя звучат ли естествено. Преводът не е работа, която може да се „сандвичира“ между работното ежедневие и домашните ангажименти. Затова, зададе ли се пиеса, аз веднага си вземам отпуска :)
Суеверия, които да ме разклащат, нямам. Щом съм се съгласила и съм се захванала да превеждам една пиеса, значи това е поредната ми любов, на която се отдавам изцяло.
Как успявате да балансирате в работата си оригиналното послание и адаптацията на конкретния език, нюансите, емоциите в текстовете, както и културните особености?
Мисля, че отговорът ми се съдържа в част от отговора на втори въпрос. Всъщност, има и още нещо, което е много важно: щастливи са преводачите, които знаят за кои конкретни актьори превеждат. Това ми се случва често, затова и балансирането на оригиналния текст с преводния не ми носи трудности, а само радост и забавление. Често пъти тази радост идва след многократни редакции и много безсънни нощи. Когато преводът „потече“, вече няма място за разбиването му на отделни компоненти – всичко работи за предаване на цялостната картина, на цялостната атмосфера.
Работите ли заедно с режисьори, драматурзи, актьори и други творци в процеса на превод?
Да, задължително. Това е добре за целия екип. Докато превеждам, не се консултирам постоянно с режисьора или с някой друг от екипа (като изключим постоянните ми разговори с главната актриса след всяка прясно-преведена сцена!), но след като предам превода и режисьорът нанесе своите поправки, съкращения и бележки, веднага отивам на първо сядане на маса, за да чуя как излиза текстът от устите на актьорите, как режисьорът им разчита пиесата и как пиесата „добива релеф“ – абсолютно прекрасно изживяване!
Имате ли любими преведени или непреведени пиеси? А пиеси, които мечтаете да преведете?
Нямам. Казах ви, че това е влюбване. Всяка последна пиеса ми е най-любима, докато не започна следващата. Но се случва така, че като отида да гледам за пореден път някоя пиеса, която се играе от няколко години (например „Заешка дупка“) пак плача, смея се, оставам след представлението да си доплаквам с приятелки... и отново пламва старата любов. Всъщност, всички пиеси, които съм превела, са ми любими! Ако не ги харесвах, ако не бях влюбена в тях, изобщо нямаше да се захващам с превода им.
Пиеси, които мечтая да преведа, сигурно има, но аз все още не знам за тях :)
Какво е чувството да гледаш на сцената пиеса, която си превел?
Чувството е като да гледаш детето си на сцена – целият си изтръпнал: ще си каже ли думичките без грешка, ще го харесат ли другите на сцената, ще си партнират ли добре, ще го хареса ли публиката, ще се изговарят ли лесно думите, както си ги написал; ще разсмива ли, ще разплаква ли, както си го заложил в превода...
Дааа, това на сцената е моето дете!
Какъв съвет бихте дали на всеки, който иска да стане преводач?
Какъвто бих дала на всеки, който иска да се занимава с изкуство: Сигурен ли си, че имаш талант за това? Ако да – давай! Не ти трябват съвети.
