Господин Нощ
от Яна Борисова

Разхвърляни мисли от една нощ

Понякога рефлексът ни към думата „нощ“ е толкова банален, че незаслужено я ограбваме, подценявайки мащаба и възможностите на всичко онова, което можем да преживеем на този велик континент. Какво ѝ има на тъмнината, че винаги я насищаме с негативни очаквания, които ни плашат?

За разлика от светлото, в тъмното всичко, за което мечтаем или всичко, от което се страхуваме, се случва като на кино лента. В тъмното живеят равно количество демони и красота. Пълно е с живот. И не случайно някъде между тъмното и светлото се е родило киното.

Има дни, в които ми се струва, че всичко е толкова изморително или отчайващо, или обикновено, че единственият ни шанс да оцелеем е да си имаме тайни места, където можем да преживяваме онова, което в реалността е невъзможно. Може да са въображаеми пространства или конкретен човек. Или група хора… Може да е мелодия или творене… А може и да е едно старо кино.

Понякога си мисля, че в този разпадащ се свят единствено любовта остава устойчива величина. Единствено тя ми се струва извор на чисто вдъхновение. А не е ли точно вдъхновението нещото, от което всъщност имаме нужда?

Алфред Хичкок е казал: „Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“ Може би затова филмите, които разказват цял един живот имат продължителност не повече от два часа…

Опитах се да разкажа за необятната фантазия на нощта.
Опитах се да разкажа за младостта на старостта.
Опитах се да разкажа за смешната страна на тъгата.

„Господин Нощ“ е история за красотата на тъмнината.

Яна Борисова