Ако „Приятно ми е, Ива!“ беше профил в Tinder, как би се описала?
Хаха, че то е готово, много добра идея ми даваш да го завъртя освен във фб и инстаграм и в Тиндър. Това ми напомня на първия никнейм, който си измислих, още в края на 90те, в първите години на чатовете, тъкмо беше излязъл филмът „Титаник“ и всички бяхме луди по Леонардо Ди Каприо и исках да си сложа никнейм Леонарда, в негова чест. Но от вълнение, че влизам в чат, защото до тогава нямаше такива неща, се бях изписала ЛеоПарда и си представете какви пиперливи предложения получавах и не разбирах защо. А иначе мисля, че в Тиндър са моите хора, които много работят и нямат време да си намерят правилния човек, така че „Приятно ми е, Ива!“, като апотеоз на любовта към работата ще си е намясто в Тиндър.
Има ли момент, в който публиката се смее, а на теб всъщност ти идва да се разплачеш?
Да, разбира се, има точно такъв момент, в който правя признание, което кара публиката да замръзне и добавям няколко мъчителни за мен факта, на които хората се взривяват от смях. Предполагам, защото разпознават себе си.
Ако трябваше да изтриете едно нещо от съвременния живот — кое би било: профилите в социалните медии, хронологията на чата или… ?
Подмяната. Днес думите значат все по-малко, а тяхната интерпретация все повече. Личността може да бъде измислена и подменена, както и всяко нейно действие. Това е и благодарение на факта, че общуваме предимно онлайн, където всеки разбира каквото си иска и може да е какъвто си иска. Ако това може да се модулира по някакъв начин би било прекрасно, но то в крайна сметка е отражение на нашата мечта за съвършенство, за създаване на представа, която бяга от реалността. А колко пъти съм си трила профилите – не питай :)