Какво е впечатлението Ви от реакцията на публиката за спектакъла „Хаос“?
Хората определено не очакват такъв вихър, какъвто се заформи от пиесата на Миляхо. Когато се срещам със зрители след спектакъла оставам с впечатлението, че нашата игра предизвиква у тях голямо уважение, даже почит. Радва ме. Този спектакъл не разтоварва с евтини смешки и прийоми, а едновременно с това публиката не спира да се задъхва от смях – чуваме всяко дихание, всеки звук, докато играем.
„Хаос“ изследва проблемите и борбата на три жени, които се справят с натиска на съвременния живот. Промени ли се вашата гледна точка към персонажите и пиесата след 50 представления?
Разбира се, спектакълът е живо същество. Ние порастваме, расте и той. Променяме се, смеем се, тъгуваме и той с нас, ръка за ръка.
А Вие променихте ли се след 50 представления на „Хаос“ от Мика Миляхо?
Още след десетото. Имам един кратък текст към края на представлението, който се отнася за дъщерята на моята героиня Еми. Звучеше по един начин през първите няколко представление и съвсееем различно откакто аз самата станах майка. Както му казваме ние на театрален жаргон „Напълних го тоя текст“.
Имате ли ритуал, който задължително спазвате преди представление?
Прегръщаме се четирите – Ели, Йо, аз и нашия незаменим помощник-режисьор Роси и си казваме едни неща, дето няма да ви ги споделя, трябва да оставим част от магията за себе си 🙂
Имате ли любим момент от спектакъла или зад кулисите?
С нетърпение чакам сцената на Тити от 5 “а“ клас... Там никога не съм подготвена какво предстои 😆 Не защото не е поставено, напротив, но творческата свобода е огромна и дава поле за всякакви хореографии – и външни, и вътрешни... Плахият мъж, който играя, също ме привлича безобразно. Страшно ми е симпатичен, мил, достоен в несигурността си и въобще с любов разкривам този персонаж... Имам и едно много симпатично момиче, което продава в кафенето и което с трите си реплики, които има, разкрива повече за това какъв човек е, отколкото някои пиеси въобще за героите си...Малко пресилих 😆
Какво Ви привлече към ролята в началото?
Знаете ли, дълго време, докато репетирахме на маса, се въртяхме и всяка четеше ролите на другата. Толкова дълго и така ни се услади, че дори се появи идеята след като премиерата излезе и поиграем малко в тези роли, да се разменим и всяка да вземе персонажите на другата... И така да имаме не един, а цели три спектакъла... Мисля, че все още е възможно. Все пак знаем цялата пиеса наизуст.
Защо зрителите на Театър 199 „Валентин Стойчев“ трябва да гледат спектакъла „Хаос“ от Мика Миляхо?
Защото ще имат възможността да видят Елена Атанасова и Йоана Буковска в най-различни проявления на техния чутовен актьорски талант! Такива са. Чутовни. Огромни. Талантливи. Защото и трите обичаме този спектакъл и го пазим като пеленаче, а виж ти, той станал 50-годишен стабиляга. Защото Марий Росен направи от една интересна пиеса още по-вълнуващ и категоричен театрален разказ. И защото ако зрителите искат да се забавляват и тази забава да остави у тях траен спомен и още по-траен смисъл, трябва час по-скоро да купят по един билет за тях и за тези, които обичат най-много.
