9 въпроса от Театър 199:
Интервю с Борис Кръстев

Пиесата „Кулата“ от Борис Кръстев спечели седмото издание на конкурса на Театър 199 „Валентин Стойчев“ за съвременна българска драматургия „Славка Славова“ и беше поставена на сцена преди година.

От тогава до сега текстът е отличен с номинация „Икар“ 2024 за драматургичен текст и номинация „Аскеер“ 2024 за съвременна българска драматургия.

В навечерението на най-светлия български празник 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност зададохме 9 въпроса на Борис Кръстев.

Как научи, че си спечелил конкурса на театъра за съвременна българска драматургия „Славка Славова“? Къде те намери новината и какво изпита в този момент?

Беше сутрин. Тъкмо се бях прибрал и умирах за сън. Телефонът ми издаваше изнервящия звук на месинджър.. Когато най-после реших да го изключа, видях много съобщения гласящи „Поздравления“ или „Това ти ли си, бе?“ Оказах се аз. „Кулата“ беше спечелила конкурса. Разбира, излишно е да казвам, че след това нямаше заспиване.

Разкажи ни повече за процеса по написване на пиесата „Кулата“? Какви теми и идеи те вълнуваха, за да започнеш да ги развиваш?

Не съм сигурен, че мога убедително да отговоря на този въпрос. Често ми е бил задаван и аз никога не съм имал особено голяма яснота. Знам, че имаше нещо, което исках да кажа, имаше нещо, което ме мъчеше и вълнуваше силно, но забравих какво беше, щом написах първото изречение. Сега, много след последното, все още не си спомням. Знам, че се намирах под много особен афект в онзи период. Бях много объркан. Може би използвах пиесата не за да кажа нещо, а за да задам въпросите си. „Кулата“ по особен начин е капсулирала онова мое състояние, на което днес гледам с престорена мъдрост и се убеждавам, че ми е толкова далечно.

Срещна ли предизвикателства в процеса по писане на пиесата? Имаш ли любим момент от написването на „Кулата“?

Не. Бях сам, пишех спокойно, в един момент спрях и си легнах. На следващия ден я пратих на близките си. Човек, колкото и да се прави на самодостатъчен, едно „браво“ от точните хора никога не му е излишно.

Къде според теб се позиционира пиесата в целия контекст на съвременната българска драматургия?

Сред най-съвременната ѝ част. Ако съвременната българска драматургия е един океан, то ми се ще да гледам на моята пиеса като на бутилка с писмо, носеща се по вълните.

Как искаш да въздейства пиесата върху публиката? Наблюдаваш ли реакциите на зрителите по време и след представление?

Разбира се, че ги наблюдавам, по всяко време го правя, приятелите ми пък наблюдават моите. Всеки го прави. Това там на сцената са твоите думи, твоите герои, твоят сюжет. Когато разказваш история на някого, постоянно следиш дали те разбира. Аз правя същото. Разказвам история. Не знам как искам да въздейства.

Какво е усещането да видиш твой текст на сцена?

Все едно си пратил за първи път детето си на детска градина. Може да си е играло, може да са го набили.

Според теб помага ли да си актьор при драматургичното писане?

Да, помага. Актьорите имат усет към диалога и към верния тон.

Пиесата бе с номинация „Икар“ 2024 за драматургичен текст, а сега е и номинирана за „Аскеер“ 2024 г. за съвременна българска драматургия. Какво е твоето отношение към наградите и имаш ли драматург, от който си се повлиял?

Да сме честни, харесвам наградите. Хубаво е да чуеш „браво“. Не мога да назова конкретен автор, но всичко, което съм прочел неминуемо ми е оказало влияние. Надявам се да съм част от веригата.

Имаш ли предстоящи идеи в областта на драматургичното писане?

Имам.

9 въпроса от Театър 199: Интервю с Борис Кръстев

9 въпроса от Театър 199:
Интервю с Борис Кръстев