Какво Ви вдъхнови да напишете пиеса за деца и как се чувствате преди юбилейното 50-о представление на „Светулки“?
Една нощ бях на дълъг път в колата на добър човек. Захванахме разговор за театъра за деца и колко често той се отнася снизходително към зрителя. Изведнъж светулка взе да лети покрай колата и летя така край нас в продължение на час. Не ми вярвате? „Направени сме ний от сънища,“ не е ли така?!
А преди 50-ото ни представление, 50 светулки мигат в мен, два пръста под гръдния ми кош. Приятно чувство.
Разкажете ни малко повече за пътя от създаването до юбилейното 50-о представление на „Светулки“? Какви предизвикателства срещнахте по пътя?
Пътищата са хубаво нещо. Пътят на „Светулки“ започна плахо. По-малко са зрителите в кукления театър, които търсят представления с непознат сюжет, сюжет който не са срещали в книга. Но ние постепенно започнахме да печелим зрители от това, че хора разказват на близки и познати своите впечатления от гледано представление. Аз съм по принцип пешеходец – не бързам – и чак сега превърнах пиесата в проза. Догодина нашата история ще си има нов приятел, ще се появи и като книга.