9 въпроса от Театър 199 
Интервю с Андрей Филипов

Точно преди юбилейното 50-о представление на постановката „Светулки“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“ ви споделяме интервю с автора на пиесата Андрей Филипов.


Leading image

Какво Ви вдъхнови да напишете пиеса за деца и как се чувствате преди юбилейното 50-о представление на „Светулки“?

Една нощ бях на дълъг път в колата на добър човек. Захванахме разговор за театъра за деца и колко често той се отнася снизходително към зрителя. Изведнъж светулка взе да лети покрай колата и летя така край нас в продължение на час. Не ми вярвате? „Направени сме ний от сънища,“ не е ли така?! 

А преди 50-ото ни представление, 50 светулки мигат в мен, два пръста под гръдния ми кош. Приятно чувство.

Разкажете ни малко повече за пътя от създаването до юбилейното 50-о представление на „Светулки“? Какви предизвикателства срещнахте по пътя?

Пътищата са хубаво нещо. Пътят на „Светулки“ започна плахо. По-малко са зрителите в кукления театър, които търсят представления с непознат сюжет, сюжет който не са срещали в книга. Но ние постепенно започнахме да печелим зрители от това, че хора разказват на близки и познати своите впечатления от гледано представление. Аз съм по принцип пешеходец – не бързам – и чак сега превърнах пиесата в проза. Догодина нашата история ще си има нов приятел, ще се появи и като книга. 

Пиесите за деца поставят важни теми и послания. Какви послания и поуки имате желание да достигнат до публиката на „Светулки“?

Ще отговоря с цитат. 

„В този пъстър свят необясним
Възможни са магии всякакви,
Докато пазим в сърцата си
Своите истински приятели.“ 

В писането за деца намирате ли баланс между забавлението и образованието? Какъв е творческият процес по създаването на пиеса за деца?

Доброто изкуство е начин да образоваме душите си. Чрез забавление и без назидание. Към това се стремя. А творческият процес по създаване на текст за деца изисква, мисля си, писателят да гледа на света от височината на своето детство. Ако не умее така да се смалява… спукана му е работата. 

Имате ли любими реакции или отзиви от зрители на „Светулки“?

Не едно или две, може би 50. На предишното представление в салона нахлу група деца, 10-ина годишни – дузина чуруликащи приятели дошли с бащата на едно от тях. Заговорих го и той ми каза, че синът му гледал „Светулки“ преди няколко месеца и поискал от татко си да организира ходене на представление за своите приятели. Той проверил програмата на театъра и се оказало, че играем пиесата на рождения ден на детето. И така – купонът на рожденика започна в 199. Не е ли хубаво това?    

Виждате ли промяна в постановката „Светулки“ от премиерата досега?

Представлението се мени, актьорите постоянно откриват нови неща, които го дообогатяват. Анна-Валерия, Вели, Ангел, Любо – страшно много ги обичам тези „истински приятели“. А и всички свързани с пиесата, все светулки: Катя Петрова, Петя Караджова, Христо Йоцов. (И всичките почетни светулки – Ани, Кети, Боян, Роси и хората зад кулисите, в кабините, в салона.)       

Имате ли любим момент от „Светулки“? 

Не зная. Може би е историята с камъчетата сатурничета. Но за това няма повече да казвам, нека да не разваляме една от изненадите за зрителите ни.

Какво е усещането да гледате сценичната реализация на пиесата, която сте написал?

Ако кажа, че усещането е чудесно, ще прозвучи ужасно. Затова ще замълча. Давайте следващия въпрос.

Имате ли нови идеи, които мечтаете да реализирате в света на драматургията за деца?

Да. Една от тях е да видя друга своя детска пиеса на сцена. Нейното заглавие е „Снягóсници“. Но в главата ми блещука и… нова история за Ели, Филип и Светулката.