Зад кулисите 
Сценичната треска

Театърът е място, в което силата и уязвимостта вървят ръка за ръка. Творческите екипи създадат заедно завладяващи истории на сцената. Съществува явление, което често се споменава – сценичната треска. Тя се среща и дори и при най-опитните актьори и въпреки вълненията от ослепителните светлини на прожекторите и аплодисментите. В тази статия ще разгледаме накратко какво представлява сценичната треска в театъра.


Leading image

Сценичната треска може да се определи като тревожност при публично представяне или „треперене“. Тя се характеризира със страх от представянето пред публика и може да се прояви при хора от различни области на човешката дейност. Особено изразено е в света на театъра, поради интензивното публично представяне.

Сценичната треска представлява не само умствено предизвикателноство, но и физическа битка. Част от симптомите, които могат да бъдат изпитани са: 

– нервност и безпокойство, които са предизвикани от страх от допускане на грешки и забавяне по време на представлението;

– физически симптоми като изпотяване, треперене, учестен пулс;

– силно изразена самокритичност от творците, поради което да се породи едно непрекъснато съмнение в собствените способности и вероятност от осъждане от страна на публиката;

– безпокойството може да бъде повишено от представянето на най-лошите възможни резултати от работата. 

Един от парадоксите е, че творците, които са привлечени от сцената и светлините на прожекторите, изпитват сценична треска. Отговорът вероятно се крие в това, че те доброволно излагат своите емоции и уязвимост пред публиката и това представяне може да бъде едновременно вълнуващо и стресиращо. 

Сценичната треска често пъти се свързва с автентичността на преживяването от сцената. И въпреки това има различни техники за овладяване на сценичната треска чрез задълбочена подготовка и практика. Репетициите помагат за изграждане на увереност, запознаване и припомняне на материала като това намалява риска от забравяне на реплики. Прилагане на различни техники за дишане и концентрация могат да регулират физическите симптоми на сценичната треска като успокояват нервната система и подпомагат концентрацията. Театралната общност, колегиалността и съпричастността могат да окажат въздействие върху превъзмогването на сценичната треска. 

Вероятно е необходимо сценичната треска да бъде приемана като предизвикателство, което може да бъде от помощ чрез прилива на адреналин и въодушевление и преодоляването на страховете. И всичко това може да прави театъра толкова очарователен и възнаграждаващ. 

Следващият път, когато посетим театрално представление, е необходимо да си спомним, че актьорите на сцената са хора и преодоляват предизвикателства, за да можем да се наслаждаваме на магията на театъра. Именно това прави толкова вълшебно и неповторимо приключение театралното изкуство за всички ни.