9 въпроса от Театър 199 
Интервю с Мартина Троанска

Какво Ви е отношението към моноспектакъла? Промени ли се нещо след участието Ви в „Издишване“?

Моноспектакълът ми се струваше като изпитание за дисциплината, която актьорът може да си наложи по отношение на ума и тялото. Процес на самоусъвършенстване с уговорката, че нямаш достъп до обичайните помощни средства, най-важното от които е партньорът. Така актьорът е оставен да си партнира единствено с публиката, а тя е различна всеки път и той наново трябва да я опознава и да стига до нея със своята истина. Вълнуваше ме въпросът „мога ли да овладея себе си?“. Какво мислех преди и какво мисля сега се сливат и не мога да формулирам две отделни мисли, но едно със сигурност е различно – не се страхувам. Водещото чувство е вълнение и любопитство накъде отивам и докъде мога да стигна. Колко повече може да каже на хората един робот? Колко още можем да разберем за самите себе си?

Как се подготвихте за участието си в спектакъла „Издишване“ от Тед Чанг?  

Репетиции, филми, книги, безкрайни разговори, доверие и заедност. Получи се неусетно. 

Имате ли момент от репетиционния процес, който никога няма да забравите?

Никога няма да забравя нито секунда от репетиционния процес. Беше удоволствие и смислено прекарано време. Това, вярвам, си личи в представлението. 

Имате ли любима сцена от представлението?

Експериментът; опитът да утешиш другия за неутешимото; всичко в това представление ми е любимо! Най-вече самата потребност да запишеш послание за онези, които ще дойдат след теб, някога, някъде… може би? 

Защо зрителите на Театър 199 „Валентин Стойчев“ да гледат „Издишване“ от Тед Чанг?

Гледайте „Издишване“, защото в света няма друго подобно представление. Но не заради темата, а заради комбинацията между текст – екип – идея – момент – театър. Камерно и минималистично, „Издишване“ съдържа целия живот – такъв, какъвто го познавам, такъв, какъвто мога да си го представя… и такъв какъвто самата аз успявам да изразя.