Как протече творческият процес? Срещнахте ли предизвикателства при театралната реализация?
Процесът протече спокойно – на пръв поглед, но беше изпълнен с вътрешно напрежение, защото задачата, която си бяхме поставили, беше наистина сложна. Амбицията да предадеш достоверно научнофантастичен сюжет на сцената е рискована - да загубиш основното, разпилявайки се в различни детайли, е много вероятно. Гледахме се и много внимавахме. За щастие работната атмосфера беше предразполагаща, директорката на театъра Ани Монова и драматургът Андрей Филипов ни оказваха не просто професионално, но и сърдечно съдействие, подкрепяха ни с доверие и съпричастност.
Имате ли момент от репетициите, който никога няма да забравите?
Няма да забравя целия репетиционен период с Мартина – нейната изключителна способност да повтаря пак и пак дълги словесни пасажи и търпеливо да одухотворяваме всяка сричка от тях. Няма да забравя как техническият текст се очовечава и без излишен сантимент и опоетизиране зазвучава лирично и топло. Няма да забравя обсъждането на темите, които изникват покрай написаното от автора, вглеждането в личните ни истории. За мен репетициите са ценни, когато се превърнат в живот, който не е ограничен от театралния регламент, а е свободен и искрен – този живот искам да споделяме с публиката.
Кои аспекти от разказа „Издишване“ считате за най-интригуващи?
Интригуващо е самото събитие. Това, на което зрителите стават свидетели, е запис на послание към тях – сега и след хиляди години. А в записа се изрича и най-страшното, и най-утешителното, което ни очаква. Изрича го робот и точно заради това го слушаме по-внимателно, отколкото бихме слушали човешки говор.
Какво е усещането да се работи с един актьор?
Това е сериозен изпит за режисьора, защото той и изпълнителят стават едно – за да извади най-доброто от него, трябва да даде най-доброто от себе си. В голяма степен така е и в работата с многоброен състав, но концентрацията в моноспектакъла е изключителна.
Имате ли любима сцена от спектакъла „Издишване“ от Тед Чанг?
В Театър 199 се играе представление, наречено „Светулки“. В „Издишване“ също има светулки – това са много моменти, в които просветва вълнение от тревога или смело вдъхновение, от тъга или щастие. Всичките са ми любими.
Като режисьор, как виждате ролята на научната фантастика в театъра и нейната способност да изследва дълбоки философски и етични въпроси?
Както казах в началото, изследването на дълбоките въпроси е призвание на театъра, откакто съществува. И винаги най-голямата трудност се състои в намирането на подходящата форма, която да изрази истинското съдържание. Често се получава така, че заради формални решения смисълът се губи – смяташ, че е там, а той е изчезнал или в най-добрия случай на сцената има някакъв хербарий, може би ефектен на вид, но без жизнени процеси в него. А те са много важни. Научната фантастика, превърната в драматургия, може да даде форма, която да те освободи от нуждата да търсиш изсмукани от пръстите инвенции, защото самият разказ представлява необичаен поглед към света. Тогава стремежът е да опростяваш, а не да усложняваш.
Имате ли навика да гледате често своите постановки след премиера?
Навремето това ме измъчваше, а сега ми доставя удоволствие. Сигурно е свързано с известно помъдряване, в следствие на което приемам неумението си по-спокойно. Но, встрани от личните си преживявания, гледайки пак и пак, разбирам все повече за какво става дума - защото докато тече процесът на поставяне, има една трескавост, която пречи да се вижда.
Защо зрителите на Театър 199 „Валентин Стойчев“ трябва да гледат „Издишване“ от Тед Чанг?
Заради Тед Чанг. Заради Мартина. Останалите от екипа сме помагали комбинацията между двамата да роди чудо.
