Имате ли нещо специално, което бихте искали да споделите с публиката преди юбилейното последно представление? Как си представяте сбогуването с вашия персонаж от „4000 мили“?
Ще бъде трудно сбогуване, понеже сме много близки с Лео, не мога да си го представя все още. Започнахме репетиции година след смъртта на наш колега от НАТФИЗ и мой безценен приятел. И понеже това беше и любимият му театър, всеки път чувствах, че играейки е по-близо до мен и аз се приближавам по-близо до него.
Пиесата изследва взаимоотношенията между поколенията и промените в живота. Промени ли се вашата гледна точка към персонажите след 50 представления?
Може би времето и изиграните представления ми дадоха възможност да ги наблюдавам отстрани, да ги разбера от малко повече дистанция. Което ми помогна като човек, когато толкова лично се припознавах в проблема на героя.
А Вие променихте ли се след 50 представления на „4000 мили“ от Ейми Херцог?
Да.
Имате ли ритуал, който задължително спазвате преди представление?
Отделям се преди представление и слушам музика, напомняща ми за Дани и насочвам вниманието си върху обстоятелствата на героя и настроението, с което влизам. И почти винаги си удряме по една целувка с Меглена.
Какво ще ви липсва от „4000 мили“ и имате ли любим момент зад кулисите?
Всичко ще ми липсва. Всичко! Представлението. Колегите. Прекрасните служби в театъра. Уюта и въздуха там. Настроението, съпровождащо това представление. Как с Катерина до ден днешен, незнайно защо, винаги се объркваме каква е поредността на репликите ни в последната сцена.
Има един момент, например, преди сцената с Елена, в която максимално бързо трябва да се преоблека и да влезем „на градус“ така да се каже. И винаги пея всякакви глупости, които ми хрумнат, докато се обувам и тече една музика и влизаме наистина развеселни. Да наблюдавам как играят в малкото време, което мога да съм отстрани, също ще ми липсва.
Ако погледнем извън „4000 мили“ какво ви вълнува в момента?
Наблюдавам и силно ме вълнува борбата между истина – ценности и власт – контрол на всякакви нива във времето, в което живеем сега.
И като за финал бихте ли споделили три неща, за които мечтаете?
Мечтая идната година да мога да ви поканя с моите колеги и приятели на сцената на сдружение „Театър Хъшове“, която ще бъде на открито и да мога да ви разкажа повече за нашите идеи.
Мечтая един ден да имам възможността да построя училище.
От ученик мечтаех да участвам в представление на Александър Морфов.
