Имате ли нещо специално, което бихте искали да споделите с публиката преди юбилейното последно представление? Как си представяте сбогуването с вашия персонаж от „4000 мили“?
Искам да благодаря на тези зрители, които уважиха нашите 50 представления. Но предчувствам, че на края на 50-ото ще го ударим на рев…
Пиесата изследва взаимоотношенията между поколенията и промените в живота. Промени ли се вашата гледна точка към персонажите след 50 представления?
Обичам младите хора, младите си колеги. Започнах с обич към тях и завършвам с обич! Само че по-голяма!
А Вие променихте ли се след 50 представления на „4000 мили“ от Ейми Херцог?
Естествено! Остарях и започнах по-безпроблемно да се доближавам до 91 годишната си героиня.
Имате ли ритуал, който задължително спазвате преди представление?
Винаги събирам децата 2 часа преди спектакъла – да се видим, да си кажем на кого какво се е случило от предния път. И най-важното – задължително да изрепетираме цялата пиеса, текст, мизансцен, за да достигнем до най-добрата си форма за пред публиката.
Какво ще ви липсва от „4000 мили“ и имате ли любим момент зад кулисите?
С края на всяко любимо мое представление си отива част от мен. (Да се чуди човек как съм стигнала до тази възраст!)
А зад кулисите са скъпите ми Димка и Роси, без които не бих могла да се оправя с тези бързи промени след всяка картина и съм им много признателна за помощта.
Любими са ми реакциите на Роси, която гледа отстрани и искрено се залива от смях на моите щуротии на сцената. Това са най-верните хора до нас, да са живи и здрави още дълги години, защото „театрали“ като тях трудно се срещат.
Ако погледнем извън „4000 мили“ какво ви вълнува в момента?
Вълнува ме съдбата на моята дъщеря и на внучката ми. Дъщеря ми е сценограф и сега работи върху нова постановка. Вярвам в успеха ѝ! А внучката завършва гимназия и ѝ предстои да навлиза в живота. Дано успея да видя накъде ще тръгне…
И като за финал бихте ли споделили три неща, за които мечтаете?
Мечтая за един мирен свят, за укротяване на повсеместната агресия и за заличаване на простотията, която ни залива отвсякъде.
