Имате ли нещо специално, което бихте искали да споделите с публиката преди юбилейното последно представление? Как си представяте сбогуването със спектакъла „4000 мили“?
По-скоро съм любопитен какво би споделила с мен публиката след представлението.
Надявам се, че „сбогуването“ е моментно и петимата пак ще се съберем за нов проект.
Какъв беше режисьорският ви подход към пиесата, за да разкажете тази история и тя да достигне до публиката? И след 50 представления бихте ли направили същия спектакъл?
Случилото се в текста се беше случило и в живота на младите колеги. Беше загинал техен скъп приятел. Така че ни беше необходимо почти „документално“ присъствие на сцената.
А Вие променихте ли се след 50 представления на „4000 мили“ от Ейми Херцог?
Да. С 6 години нагоре…
Какво е усещането да се работи в екип с дебютиращи актьори и утвърдено име?
Всички имахме усещането, че ако ни дадат по едно колело, ще се метнем и ще обиколим света.
Какво ще ви липсва от „4000 мили“ и имате ли любима сцена от постановката?
Не се отдавам на усещането за „липси“, чакам новата любима сцена, ако приемем, че „4000 мили“ цялото ми е любимо.
Ако погледнем извън „4000 мили“, какво ви вълнува в момента?
Вълнува ме как публиката ще приеме новото ми представление „64“ от Тена Щивичич в Театър „Българска армия“. Вълнувам се от предстоящите репетиции в Сатиричния театър. От няколкото текста, които в момента се превеждат – чакам ги с надежда. И се побърквам от безхаберието към културата, което цари в държавата; от жестокостта, с която е пропит светът.
И като за финал, бихте ли споделили три неща, за които мечтаете?
Здраве.
Ню Йорк и Пуерто Рико.
Швейцария (Който трябва, ще разбере! :)
