Какви особености има преводът на пиеси и какви умения са необходими, за да се постигне успех?
Специфичното при този превод е точно придържането към особеностите на българската разговорна реч. Интересното е, че авторите също имат предвид преди всичко устната реч. Особено важно е, имам предвид и формата на думите, за да не се затрудни актьорът при техния изговор.
Имате ли любима част от денонощието, в която ви е по-приятно да превеждате? Имате ли различни суеверия преди да започнете работа?
Аз съм работохолик и за мен няма значение в коя част от денонощието работя. Важното е да си свърша заплануваната работа и да преведа така текста, че по-късно само да го оглеждам за детайли. Обикновено преводът на една пиеса ми отнема една-две седмици. Има обаче текстове, които преди всичко поради дължината си изискват много повече време.
Как успявате да балансирате в работата си оригиналното послание и адаптацията на конкретния език, нюансите, емоциите в текстовете, както и културните особености?
Тъй като по професия съм езиковед и познавам добре особеностите на българския език, не ми е трудно да нагодя чуждия текст към нашите особености. Става въпрос не само за точен превод, но и за различните стилови особености.
Работите ли заедно с режисьори, драматурзи, актьори и други творци в процеса на превод?
Обикновено преведените пиеси биват издадени и след това режисьорите посягат към тях. Понякога обаче някой режисьор ми се обажда с молба да преведа дадена пиеса, което и правя. Случва се и актьори също да поискат някой текст, защото им се струва интересен. Особеното е, че обикновено вкусът на режисьора или на актьора не го е излъгал и се раждат действително сполучливи пиеси.
Имате ли любими преведени или непреведени пиеси? А пиеси, които мечтаете да преведете?
Мога да кажа, че всички пиеси, които съм превел, са ми любими. Те са станали мои. Затова много страдам, когато гледам след това на сцената, че онова, с което съм се борил или бродирал като текст, бива смачкано или изкривено. Но това са редки случаи. Готов съм да преведа всичко, което се появи в немскоезичния театър – и в Австрия, и в Германия, и в Швейцария. А там се раждат много и то повечето интересни пиеси, които заслужават внимание.
Какво е чувството да гледаш на сцената пиеса, която си превел?
Вече казах, че си помня текста, и заради това когато съм в салона сред зрителите, съм много удовлетворен, когато се ражда сполучливо решение. Радвам се, когато хората се смеят и ръкопляскат на някои „лафове“, което значи, че съм налучкал и вкуса на публиката. Напоследък стана така, че превеждам доста комедии, защото режисьорите имат такива предпочитания. Тогава е особено важно чуждият хумор да се превърне в български.
Какъв съвет бихте дали на всеки, който иска да стане преводач?
С моите колеги си говорим, че основното е преводачът да познава в детайли родния си език. Това се отнася особено за театралните текстове и е решаващо преводът да бъде качествен, за да се хареса на публиката.
