9 въпроса от Театър 199
Интервю с Владко Мурдаров

По случай Международния ден на преводача, който се отбелязва на 30 септември, зададохме девет въпроса на преводача Владко Мурдаров.

Той е български езиковед, преводач и университетски преподавател. Има издадени двайсет и една книги, автор на справочници, съавтор на големи трудове и учебници, съсъставител на сборници. Научните му публикации, научнопопулярни материали и художествените му преводи са над 1150. Има публикации в български и международни научни издания и участия в международни конференции и конгреси. Автор и водещ на радио и телевизионни предавания. Превежда от немски език и редактира езиковедска, философска и театроведска литература. Превел е около 460 текста от класически и съвременни немскоезични автори.

В Театър 199 „Валентин Стойчев“ е преводач на пиесите „Ах, ти, мила Ана... или Фуриозо за две актриси, бесни за игра“ и „Влюбена, сгодена, изчезнала“.


Leading image

Как започнахте да се занимавате с превод на театрални пиеси и какво ви носи това начинание?

Започнах да превеждам през 1995 година. Първата пиеса беше „Президентките“ от Вернер Шваб. Преведох я по молба на режисьорката Възкресия Вихърова, която веднага я постави. Сега вече преведените пиеси са 474 и това мое занимание ми носи голямо удовлетворение и постепенно се превърна в основно.

Разкажете ни повече за процеса. Имате ли конкретни стъпки? С какви предизвикателства се срещате при превода на театрални пиеси?

Моят навик е да не чета предварително текста. Знам в общи линии съдържанието, но детайлите излизат при работа. Нямам никакви затруднения при превода. Целта ми е да остана много близо до автора, но едновременно с това и да се съобразявам със спецификата на разговорната реч в българския. Разбира се, това важи преди всичко за съвременните автори. При по-стари изискванията са по-различни. 

Какви особености има преводът на пиеси и какви умения са необходими, за да се постигне успех?

Специфичното при този превод е точно придържането към особеностите на българската разговорна реч. Интересното е, че авторите също имат предвид преди всичко устната реч. Особено важно е, имам предвид и формата на думите, за да не се затрудни актьорът при техния изговор. 

Имате ли любима част от денонощието, в която ви е по-приятно да превеждате? Имате ли различни суеверия преди да започнете работа?

Аз съм работохолик и за мен няма значение в  коя част от денонощието работя. Важното е да си свърша заплануваната работа и да преведа така текста, че по-късно само да го оглеждам за детайли. Обикновено преводът на една пиеса ми отнема една-две седмици. Има обаче текстове, които преди всичко поради дължината си изискват много повече време.   

Как успявате да балансирате в работата си оригиналното послание и адаптацията на конкретния език, нюансите, емоциите в текстовете, както и културните особености?

Тъй като по професия съм езиковед и познавам добре особеностите на българския език, не ми е трудно да нагодя чуждия текст към нашите особености. Става въпрос не само за точен превод, но и за различните стилови особености.

Работите ли заедно с режисьори, драматурзи, актьори и други творци в процеса на превод?

Обикновено преведените пиеси биват издадени и след това режисьорите посягат към тях. Понякога обаче някой режисьор ми се обажда с молба да преведа дадена пиеса, което и правя. Случва се и актьори също да поискат някой текст, защото им се струва интересен. Особеното е, че обикновено вкусът на режисьора или на актьора не го е излъгал и се раждат действително сполучливи пиеси.

Имате ли любими преведени или непреведени пиеси? А пиеси, които мечтаете да преведете?

Мога да кажа, че всички пиеси, които съм превел, са ми любими. Те са станали мои. Затова много страдам, когато гледам след това на сцената, че онова, с което съм се борил или бродирал като текст, бива смачкано или изкривено. Но това са редки случаи. Готов съм да преведа всичко, което се появи в немскоезичния театър – и в Австрия, и в Германия, и в Швейцария. А там се раждат много и то повечето интересни пиеси, които заслужават внимание. 

Какво е чувството да гледаш на сцената пиеса, която си превел?

Вече казах, че си помня текста, и заради това когато съм в салона сред зрителите, съм много удовлетворен, когато се ражда сполучливо решение. Радвам се, когато хората се смеят и ръкопляскат на някои „лафове“, което значи, че съм налучкал и вкуса на публиката. Напоследък стана така, че превеждам доста комедии, защото режисьорите имат такива предпочитания. Тогава е особено важно чуждият хумор да се превърне в български. 

Какъв съвет бихте дали на всеки, който иска да стане преводач?

С моите колеги си говорим, че основното е преводачът да познава в детайли родния си език. Това се отнася особено за театралните текстове и е решаващо преводът да бъде качествен, за да се хареса на публиката.