Разкажете ни повече за процеса. Имате ли конкретни стъпки? С какви предизвикателства се срещате при превода на театрални пиеси?
Театралният превод е специфичен. Никога не пропускам да кажа, и от това понякога преводачите на проза и поезия се засягат, че за да бъде успешен един театрален текст, той трябва да се разбира и да въздейства от първото чуване! При романа можеш да се върнеш назад, ако нещо не си разбрал веднага, да препрочетеш и да продължиш, докато при действието нямаш такава възможност. Актьорът изговаря твоя текст и зрителят трябва да е схванал смисъла на секундата. Моментът отминава. И това е първото предизвикателство. А след това трябва много добре да познаваш „своя“ автор и какви похвати използва, за да направи един текст „сценичен“. Не можеш да го предадеш! Предизвикателство е доброто владеене и на двата езика – чуждия и родния! Не можеш на всяка трета дума да отваряш речника или, още по-лошо, да си интерпретираш евентуалното значение на думата, израза, препратката…
Конкретни стъпки си има всеки. Аз например изговарям текста, докато превеждам. Ако мога да го кажа и ми е разбираем, значи и актьорът ще го направи.
Относно процеса на работа: първоначално отделям доста време за „техническа“ подготовка. Създавам файл, в който написвам всички участващи герои по реда на репликите им, така че впоследствие да записвам само репликите и да не губя време и концентрация в изписване на името на героя, двете точки, интервалите и т.н. Скучна, чисто техническа подготовка, но много полезна.
Какви особености има преводът на пиеси и какви умения са необходими, за да се постигне успех?
Мисля, че отговорих по-горе. И затова винаги ме изненадват хора, които превеждат пиеси само защото владеят добре чуждия и родния си език, но иначе си нямат понятие от спецификата на театъра. И обратното също е недопустимо – театрали, които имат понятие от чуждия език, но не го владеят и разчитат на доброто си познание на родния език. Режисьори и актьори са ми споделяли колко допълнителна работа им отваря един такъв „театрален“ превод.
Имате ли любима част от денонощието, в която ви е по-приятно да превеждате? Имате ли различни суеверия преди да започнете работа?
Работя сутрин и вечер, понякога нощем, понякога следобед… 😊 Случвало ми се е да не ми върви някаква страница, тогава спирам и правя нещо друго. И през нощта се събуждам с идеята за някакво изречение или даже цял пасаж и ставам да го напиша.
Суеверието ми е само едно. Когато получа даден текст за превод, преди да се съглася да го работя, винаги чета на глас началото. Ако веднага ми зазвучи на български, приемам. Ако не ми зазвучи веднага, предпочитам да откажа. Или да изчакам няколко дни, ако е възможно. Досега само веднъж ми се случи първо да откажа и после да приема, без особен ентусиазъм, само защото авторът не отстъпваше за избора на преводач. И не съжалих, получи се страхотно представление.
Как успявате да балансирате в работата си оригиналното послание и адаптацията на конкретния език, нюансите, емоциите в текстовете, както и културните особености?
Не мисля, че мога теоретично да го обясня! Всичко е въпрос на чувство на отговорност и вярност към автора, любов към него и към театъра, разбира се, професионализъм и много голяма доза отдаденост на тази работа. За мен е много важно да не приемам да направя компромиси, които ще нарушат оригиналното послание на автора и достоверността на текста. А културните особености трябва са ти познати, ако добре владееш езика и културата на родината на автора.
Работите ли заедно с режисьори, драматурзи, актьори и други творци в процеса на превод?
О, да! И много обичам да работя с тях! Проф. Христо Христов, светла му памет, режисьорът на „Енигматични вариации“ в Народния театър, беше първият, който настоя да присъствам на всички репетиции. И съм му много благодарна за това. Защото, макар да съм театрално дете, израснала съм буквално на сцената и не съм пропускала репетиции и представления, в които родителите ми са били ангажирани, за работата си по-нататък научих и осъзнах много ценни неща. Винаги откликвам, когато ме поканят още по време на репетиционния процес.
Сега се радвам, когато преводът ми се поставя НЕ тайно и скришно от мен и агенцията на автора. 😊 Защото се е случвало да науча от афиш или от публикация в социални мрежи, че мой превод е поставен някъде!
Имате ли любими преведени или непреведени пиеси? А пиеси, които мечтаете да преведете?
Много са! Имам такива, които съм превела на един дъх, някой ги е харесал, но не е намерил финансиране или екип и те си остават „в чекмеджето“. Имам други, които са ми били поръчани и по някаква причина не са достигнали до сцена. Малко нескромно звучи, но досега никой не ми е казал „Не я искам, защото преводът не ми харесва.“ Имам и такива, които са поръчани и са отказани, преди да са прочели превода… Всички те са ми любими! А за мечтани преводи… Всеки път, когато гледам нещо в оригинал и то ми допадне и ме развълнува, си мечтая да има продължение. Но не винаги се получава. Или не се търси точно такъв тип театър, или темата е прекалено „локална“… Разбира се, винаги има място за изненади! Старая се да подбирам авторите си. Ако авторът не ми е „симпатичен“, каквото и да означава това, няма да се получи добър резултат накрая.
Какво е чувството да гледаш на сцената пиеса, която си превел?
О, неописуемо! Винаги с вълнение, придружено от сърцебиене! Това май бяха симптомите на сценичната треска?😊 Много е вълнуващо, особено когато си сигурен, че няма да има неприятни изненади с „личната интерпретация“ на режисьора!
Какъв съвет бихте дали на всеки, който иска да стане преводач?
Ако говорим за театрален превод, мисля, че казах всичко по-горе: любов, много любов към театъра, отдаденост, професионализъм, отговорност към автора, да не подценява непрекъснатото развитие на езика и да не допуска компромиси, ако това ще накърни достоверността на текста.
