|
 |
 BLACKBIRD /Черно птиче/ от ДЕЙВИД ХАРОУЪР ДЕЙВИД ХАРОУЪР е роден през 1966 г. в Единбург, Шотландия. В момента живее в Глазгоу. Критиците го сравняват с автори като Дейвид Мамет, Том Стопард, Мартин Макдона, но и често обръщат внимание на изключителното разнообразие от теми и форми, с които шотландският драматург изненадва театралните зрители с всеки свой нов текст. “Моето "Черно птиче", споделя авторът, полетя за първи път през 2005 г. на Международния фестивал в Единбург. Една бира по-късно спектакълът вече се играеше в Олбъри Тиътър в лондонския Уест енд." През 2007 г. пиесата беше номинирана за наградата "Лорънс Оливие" за драматургия, а аз дори не си направих труда да отида. Смятах, че нямам никакъв шанс и реших да си спестя наемането на фрак. Освен това беше неделя вечер, а аз обичам да прекарвам неделните си вечери в някой пъб. Когато разбрах, че съм бил награден, съжалих че не съм присъствал, но и така си прекарах добре." ДЕЙВИД ХАРОУЪР, както и пиесата му “Blackbird” [Черно птиче] се представят за първи път в България на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”. Когато бях в гимназията, в десети клас, при нас дойде нова, току-що завършила Университета преподавателка по литература. Другарката Петрова, както тогава я наричахме, беше млада, неопитна и прелестна, поруменяваше зад големите си очила когато се изправяше пред класа. В един от първите часове ни даде за домашно литературен въпрос: “Кой е виновен за трагично несъстоялата се любов между Евгени Онегин и Татяна Ларина?” За да спася съучениците си от писането на това домашно, в началото на следващия час станах по желание и започнах дълго и аргументирано да защитавам ту едната, ту другата теза. Настоявах да знам нейното мнение и когато тя се съгласеше, че Татяна е виновна за всичко, аз казвах: “А може би е виновен Онегин, защото…” и започвах да споря. Това продължи няколко учебни часа, преди тя да се разплаче и да ме изпрати при директора. Бях млад, самонадеян и безсърдечен. Наистина не помня какво съм си мислил тогава по въпроса. И дали съм се досещал, че той няма отговор. Пиесата на Дейвид Хароуър също поставя морална дилема. “Има ли право човек да обича по единствения начин по който е способен да го прави?” И като всяка добра пиеса не дава отговори. А споделя болка. За това я харесвам и съм готов да поиграя на същата игра.”Кой е виновен – Татяна или Евгени?” Вече не съм млад и със сигурност знам, че въпросът няма отговор, но все повече ми се струва, че да обичаш значи да живееш или пък обратното. Прости ми, другарко Петрова! Борислав Чакринов
Премиера: 23-ти януари 2010 г. |
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 представя 
(C) 2003-2021 Theatre 199; VISITORS#463748