|
|
 |
 Театър 199 представя |
ТЕАТЪР, ЛЮБОВ МОЯ!
от ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
„Маски навсякъде, маски различни,
маски красиви за грозни сърца,
маски невидими, плътни, отлични,
които приличат досущ на лица,
маски – откакто се помним, защото
ний роби на фалша сме и той е наш крал,
и така е гласяло и латинското мото
на театъра, в който е Шекспир играл:
„Totus мundus agit histrionem”,
тоест „актьорствува целият свят”.
Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад…“
Валери Петров
Когато се втурнах в репетициите на „Театър, любов моя!“ не предполагах, че предстои едно екстремно спускане по ледено било... хлъзгаво, опасно, неравно... право във врящо кълбо от нерви, любов, тайни, очарования, разочарования... И още стоицизъм, страхопатии, беззащитност, вяра... Абе актриси! Можеш ли да ги разбереш? 26 години от времето на първата ни среща с Лили, Стефка и Краси, се превърнаха във въздух... Прекалено самодоволна съм била, да си въобразя, че ги познавам! Не си представях, че Жени... Актриси... с техния опит, завоювана слава, харизма, са: първо – опростителни към моите несъвършенства. Второ: че имам срещу себе си бойци – саможертвени, безсуетни, дръзки. Трето: че е възможно репетиционен процес да премине във взаимност, помощ, подкрепа, нечовешко разбиране и вглеждане в Сърцето на другия.
„Театър, любов моя!“ не е представление. То е лична, съдбовна среща на четирима непознати.
Сега съм щастлива. Настъпи сияние и успокоение. Внезапно ми се доспа. А това е висше доверие – да спиш в нечие присъствие. Защото спящият артист всъщност е гол за злост и съд... Спящият артист е толкова лесно да бъде убит. Защото по челото му като сенки от облаци преминават най-съкровените му мисли. Който гледа спящия – чете мислите му. Затова е толкова страшно да спиш... Затова не спя. Стоя в коридора и гледам звездите.
Говорите ли насън? Аз крещя. Та аз знам, че живея за последен път. Ако не умра и поискам да има пролет, сезон, театър, ще е само чрез Вашата любов. Без нея ще умра. Защото да зная, че Вас ви има, значи зная, че няма смърт.
Благодаря на Галин Стоев, че го има в живота ни!
Касиел Ноа Ашер
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО Е С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 85 МИНУТИ.
- режисура: КАСИЕЛ НОА АШЕР
- участват: КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА
- сценография: КРАСИМИРА СЕРАФИМОВА
- музика: ЕМИЛИЯН ГАЦОВ-ЕЛБИ
- костюми: tochka/КАСИЕЛ НОА АШЕР
| | | | сектор B-0 | сектор A | сектор B | сектор C | сектор D |
27 септември 2020
|
|
20,00ч. |
|
16,00 лв. |
18,00 лв. |
15,00 лв. |
13,50 лв. |
11,00 лв. |
15 октомври 2020
|
|
19,30ч. |
|
16,00 лв. |
18,00 лв. |
15,00 лв. |
13,50 лв. |
11,00 лв. |
| | | | Отстъпки: до 50% [подробности] |
Награди:"ТЕАТЪР, ЛЮБОВ МОЯ!" - награда на публиката за спектакъла на Зимния театрален фестивал "Сцена, палитра, слово" - Пловдив 2017 г.
КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА - награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми - Враца 2016;
КРАСИМИРА СЕРАФИМОВА - награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми - Враца 2016;
КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА - награда за женска роля на Международния фестивал "Друмеви театрални празници - нова българска драма" - Шумен 2016;
КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА - награда "Икар" 2016 за поддържаща женска роля;
ЕМИЛИЯН ГАЦОВ - номинация "Икар" 2016 за музика.
Отзиви:„Четири инстинкта за живот, наречен Театър - Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Стефка Янорова и Лилия Маравиля са нещо повече от актриси в спектакъл. В стихийния, дълбоко интимен и биографичен проект Театър, любов моя! - новата премиера на 199, известните имена се отделят от познатата парадигма на „актриса в роля” и с атавистичен размах махат от себе си наслоените маски, обелват ролите си като стари рани и вграждат съдбовно сенките си в сцената. Великолепната пиеса на Валери Петров, изпълнена в стихове, този път звучи в други нюанси, ескизи и състояния на самотата, радостта, скръбта и страха. Дълбоко скрити, но земетръсни чувства, свързани с благословията и проклятието на Актрисата.
Представлението се движи като сън, в който спомени и раздели, срещи и мечти се сблъскват фронтално, за да задвижат като в стара алхимична лаборатория - магията, наречена театър.”
Патриция Николова, sofialive.bg;
“Лили, Каси, Стефка и Краси са удивителни актриси – с чар, харизма, ум и ярка чувственост. Много различни като темперамент, а в каре – буквално взривоопасна смес. Бих ги нарекла женският дрийм тийм в театъра. Всяка една от тях е достойна да изиграе Кралица Елизабет или Мария Стюарт. И пак ще им е малко.”
Кремена Димитрова, edna.bg;
“Актрисите бродират своите лични истории върху поетичния текст на Валери Петров, писан някога специално за Славка Славова и Таня Масалитинова и възроден по случай 50-я юбилей на Театър 199, където е игран за първи път. Днес сцената (и тази в „престижното уютно мазе“ на „Славянска“ 8, и иначе) е вече друга, лицата са различни, но заразата театър продължава да е същата.”
Анелия Янева, kultura.bg;
“Спектакълът е колкото любовно ансамблово съчетание, толкова и конкурентно надиграване между солисти.”
Георги Каприев, в. "Култура";
„ТЕАТЪР, ЛЮБОВ МОЯ!“ учи, разказва и разсмива, но едно от най-смислените неща на постановката е това, че ще ти създаде спомен. Ще я усетиш и изживееш и никога няма да се превърне в една от онези постановки, които си гледал, но нищо не си разбрал и запомнил."
Александра Александрова, goguide.bg
Премиера: 12 юни 2015 г.
|
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 
Театър 199 в 