Имате ли нещо специално, което бихте искали да споделите с публиката преди юбилейното последно представление? Как си представяте сбогуването с вашия персонаж от „4000 мили“?
Не ми се сбогува още с Аманда. Юбилейното и последно предствление го мисля като за премиерно. Така и ще го изиграя, просто трудно се сбогувам. Специално не е, но е сърдечно и то е, че им благодаря, че са били с нас досега и им благодаря, че ще бъдат с нас на 10-и.
Пиесата изследва взаимоотношенията между поколенията и промените в живота. Промени ли се вашата гледна точка към персонажите след 50 представления?
Още на третото предствление усетих накъде иска Аманда да отиде и накъде искам аз да я поведа. Това не е хубаво, затова я оставих тя да ме води и тези шест години мисля, че и двете видяхме и почуствахме пътечката, по която тихо и спокойно си вървяхме и си стигнахме там накъдето бяхме тръгнали.
А Вие променихте ли се след 50 представления на „4000 мили“ от Ейми Херцог?
Разбира се, надявам се към добро.
Имате ли ритуал, който задължително спазвате преди представление?
Когато остана в гримьорната сама, пипам всички столове и им казвам нещо от сорта на „тъпо ли ви е, че сте столове и не можете да видите какво става на сцената в момента“.
Какво ще ви липсва от „4000 мили“ и имате ли любим момент зад кулисите?
Дими, когато в средата на представлението в гримьорната отваря леко вратата, подава си ръката до китката, взима една закачалка, след това затваря и все едно нищо не се е случило. С Катето всеки път се пръскаме от смях. Всичко ще ми липсва, всички, всичко, просто всичко.
Ако погледнем извън „4000 мили“ какво ви вълнува в момента?
Работата, близките.
И като за финал бихте ли споделили три неща, за които мечтаете?
Мечтая си ние петимата да се срещнем пак в нещо ново. Мечтая да сме по-състрадателни, милостиви и отзивчиви.