Т Е А Т Р А Л Н И   С Ъ Б И Т И Я
ПРОБЕН СРОК
от НИКОЛАЙ ГУНДЕРОВ
премиера -
5 ноември 2016 г.

постановка ТЕЯ СУГАРЕВА
с участието на ХРИСТО УШЕВ, ГЕОРГИ СПАСОВ, МАЛИН КРЪСТЕВ, СТОЯН МЛАДЕНОВ
СЪДЕБНА ГРЕШКА
от ДЖОН МОРТИМЪР
премиера -
25 февруари 2017 г.

с участието на ТЕОДОР ЕЛМАЗОВ и ПЛАМЕН ПЕЕВ
КОНКУРС "СЛАВКА СЛАВОВА" 2016 г. - РЕЗУЛТАТИ
ЗА ЗРИТЕЛИ С ИЗИСКАН ВКУС!

 Начало 
 Театрален афиш 
 Детска програма 
 Турнета 
 Новини 
 Събития 
 Билети и отстъпки 
 За контакти 
 Премиери 
 Постановки 
 Творци 
 
 Театър 199 представя 

СЕКС, НАРКОТИЦИ И РОКЕНДРОЛ
от ЕРИК БОГОЖИЯН

"Пиша за онези неща, които не мога да разбера. Монолозите тук са публичният ми размисъл върху конфликтите в моя живот. Те са опит да уловя неприятните черти на собствената ми личност и да ги извадя на всеобщ показ.”
Ерик Богосян
  • режисура: СНЕЖИНА ТАНКОВСКА
  • участват: АНДРЕЙ БАТАШОВ
  • сценография: ЧАЙКА ПЕТРУШЕВА
  • музика: саундтрак - МАРТИН ЗАХАРИЕВ
  • костюми: ЕВГЕНИ МИНЧЕВ, БОЯН АЛЕКСАНДРОВ
  • превод: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Награди:
  • Награда "Иван Димов" за най-добър млад актьор

    Отзиви:
  • „Най-големите препятствия пред Андрей Баташов?
  • Вероятно те са в самия мен. Ако знаех кои са, нямаше да бъдат препятствия.
    А сега за текста на Богожиян. Защо точно „Секс, наркотици и рокендрол”?
  • От три години имам желание да направя този материал. Привлече ме като пулс, като острота, като отношение и поглед към действителността. Бил съм няколко пъти в Америка и не намирам разлика между живота тук и там. Освен това – формата. Контактът с публиката. Всъщност той създава театъра и колкото хора се опитат да го осъществят, толкова различни представления ще има”.
    Из интервю на Вера Вранска с Андрей Баташов – в.”Стандарт”;

  • „Известното произведение на Ерик Богожиян „Секс, наркотици и рокендрол” „превзе” още една българска сцена. Очарователният Андрей Баташов премерва сили със съперника си – Ивайло Христов. Някои веднага взеха да ги сравняват, което е естествено – но не това е важното. Макар че това не е една роля, един типаж, а цели 12! Затова тук импровизацията е много силна”.
    Лилия Динова –в.”Подкрепа”;

  • „Актьорът влиза в типологията на образите, като се стреми да предаде техния начин на мислене, не само вътрешните груби прояви на манталитета му. С великолепно чувство за характерност, с тънка ирония и същевременно с яростен темпоритъм, той влиза от сцена в сцена, като само сменя костюмите. А преображенията се неочаквани и завладяващи. Ние се смеем.
    Севелина Гьорова – в.”Права и свободи”;

  • „Истинска провокация за склонния към задълбочен анализ зрител са открояващите се образи – различни, но и обединени от невротичния страх от живота, страха, който кара добре въоръжения, физически силен войник да изпада в паника от невидимия, по-слаб противник, да стреля напосоки, да убива жестоко нечовешки пак от страх…. Андрей Баташов пресъздава професионално на сцената движенията на човешкия дух чрез отделните детайли, неговата уязвимост и двойственост – агресивен и беззащитен, вулгарен и нежен, егоист и алтруист. Но в иронията има и опрощение, защото животът не е сън, човек е истина и истини са паденията и страданията му”.
    Евгения Колева – в.”Дума”;

  • „Пренесена на българска сцена пиесата „Секс, наркотици…” изисква вече да си пробил с глава преградата на видимото и да си огледал дупката отвъд да се ужасиш от безсмислието да си мисловен и въпреки това да не загубиш последната надежда. Да съчетаеш иронията с мъдростта и метафизиката на възприятията. Тогава скандалният текст ще отвори място за съучастие и жалост: на автора към героя в различните му модификации; на изпълнителя към смисъла на тези усилия. В Театър 199 се справят чудесно: проумял резигнацията на Богожиян, Андрей Баташов играе с чувствителността на актьор, способен да вярва, че рано или късно човекът ще тръгне назад. Неговото осъзнато-неосъзнато перчене по сцената увисва в позата на декласиран, но непредал се, трагически „хардлайнер”. Куфеещата тийнейджърска публика не пречи – тя е задължителна част от статуквото. Важното е в салона да има поне две-три немигащи глави, които зад атракциите да съзрат началото на обратния път. Има ги, и това е достатъчно”.
    Владимир Трифонов – „Отечествен вестник”

    Премиера: 06.03.1993 г.


  • (C) 2003-2017 Theatre 199; VISITORS#7319