Т Е А Т Р А Л Н И   С Ъ Б И Т И Я
4000 МИЛИ
от ЕЙМИ ХЕРЦОГ
премиера -
7 юни 2017 г.

постановка ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ
с участието на МЕГЛЕНА КАРАЛАМБОВА, НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ, КАТЕРИНА СТОЯНОВА, ЕЛЕНА ИВАНОВА
СЪДЕБНА ГРЕШКА
от ДЖОН МОРТИМЪР
премиера -
25 февруари 2017 г.

с участието на ТЕОДОР ЕЛМАЗОВ и ПЛАМЕН ПЕЕВ
КОНКУРС "СЛАВКА СЛАВОВА" 2016 г. - РЕЗУЛТАТИ
ЗА ЗРИТЕЛИ С ИЗИСКАН ВКУС!

 Начало 
 Театрален афиш 
 Детска програма 
 Турнета 
 Новини 
 Събития 
 Билети и отстъпки 
 За контакти 
 Премиери 
 Постановки 
 Творци 
 
 Театър 199 представя 

КРАЯТ НА ИГРАТА
от САМЮЪЛ БЕКЕТ

В ”Краят на играта” Бекет ни показва, че условията за безсмислието са заложени в началото на играта. В края е абсурдният свят и онова състояние на духа, което озарява Вселената със своята оловна светлина. Бекет е стигнал до края или е започнал оттам, от невъзможното, от изключителното, от непроходимото. Крайното състояние като отправна точка, финалът като изчакване. Играта като средство за отлагане на края.
Случва се декорите да се сгромолясат. Ставане, трамвай, четири часа работа, обед, четири часа работа, трамвай, вечеря, сън и понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота все в същия ритъм, по този път се върви лесно повечето време. Само че един ден избликва първото ”защо” и всичко започва в тази умора, примесена с учудване. Започва. Това е важното. Умората е краят на действията на един машинален живот, но тя открива в същото време раздвижване на съзнанието. Тя го пробужда и предизвиква онова, което става по-нататък. По-нататък идва несъзнателното връщане към безкрая на играта или настъпва окончателно пробуждане.
В западната култура е неприлично да се говори за края за разлика от Изтока, където научават за живота на душата и прераждането, за вечния кръговрат на раждане, страдания, болести и смърт едва ли не още от детството.
В ”Краят на играта” Бекет изследва страховете на човешкото същество, което в края на живота си не може да намери отговор на основните въпроси.
Човекът, изправен пред стената на собствената си безнадеждност, отчаяно се опитва да съчини нова утопия, която да му даде причина да продължи... Осъден да остане във фаталната абстиненция по погубения смисъл... до следващата илюзия или друга игра.

Краят е в началото и все пак продължаваме...
Лилия Абаджиева
  • режисура: ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА
  • участват: ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, НИКОЛАЙ УРУМОВ, ИЛКА ЗАФИРОВА и ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ
  • сценография: ВАСИЛ АБАДЖИЕВ
  • превод: МАРИЯ КОЕВА

Награди:
  • Награда "АСКЕЕР 2009" на НИКОЛАЙ УРУМОВ за главна мъжка роля
  • Награда "АСКЕЕР 2009" на ВАСИЛ АБАДЖИЕВ за сценография

    Отзиви:
  • „Всичко се случва по Бекет - в ужасяващо клаустрофобична стая, в която са захвърлени двама недъгави и двама още по-недъгави. "Каквито може би са всички хора", казва авторът и се мотивира "Вие сте на земята, а за това лек няма!".
    Албена Атанасова, в. „Стандарт”;

  • „След като постави „В очакване на Годо” в Сатирата, Лили Абаджиева закачи още една икона на Бекет. В Театър 199 на 31 януари е премиерата на „Краят на играта”. Представлението зашеметява най-напред със срещата на сцената на четирима актьори, на които, само като споменеш имената, сваляш шапка с почит. Валентин Танев и Николай Урумов играят христоматийния тандем на господаря Хам и слугата Клов. До тях, както е по текста, в две грамадански кофи за боклук съществуват родителите на Хам – майката Нел (Илка Зафирова) и таткото Нак (Йосиф Сърчаджиев)”.
    Димитър Стайков, в. „24 часа”;

  • „Подборът на актьорите е брилянтен. Те играят вдъхновено и отчаяно, играят заедно, но и всеки сам за себе си, точно като своите герои. Играят с доза злост, която избухва от време на време, със свирепост и, ще се повторя, с отчаяние. С неподвижното, но всъщност буйстващо отчаяние от осъзнаването на предварителната заложеност, на началото, включващо в себе си края. На предрешения, ясен край, отлаган с нова история, нова игра, нов свят, също толкова несъществуващ като всички преди него, като света отвън. Това са точно героите на Бекет, ни повече, ни по-малко. Пълно сливане на актьор с образа, до степен да се страхуваш малко след края на спектакъла какво ще им коства измъкването от ролята”.
    Гергана Стойчева, в. „Словеса”;

  • „Това е представление с впечатляваща визуална култура, спектакъл на думите и на мълчанието, на тишината и на темпото… Герои и зрители проникват в непознат театрален свят. Прекрасно е! Кой казва, че сериозното в изкуството няма почитатели?”.
    Богдана Костуркова, в. „Труд”;

  • „Всички персонажи – алегории на човешката нищета, безсилие и обреченост, са по някакъв начин „оковани”, неподвижни, несвободни. Хам (напомнящ за господаря Поцо от „...Годо”) е сляп и на инвалиден стол, слугата му Клов е сакат, но най-зле са бащата Нак и майката Нел – затворени в огромни боклукчийски кофи (презумпцията е, че са без крака). Те двамата са виновни и наказани: при Бекет раждането само възпроизвежда страданието, защото в живота задължително е кодирана смърт. Безсмислената повторяемост на техните усилия протича в пуст като след ядрена катастрофа свят, където няма други, нито пък друго място. Всичко това би могло да изглежда ужасяващо, ако режисьорката не бе избрала титани като Валентин Танев, Йосиф Сърчаджиев, Николай Урумов и Илка Зафирова да дадат плът на нейния проект. Многопластови актьори като тях са в състояние да докоснат у себе си струни на нежност и човещина дори в най-бруталния сценичен контекст”.
    Ирина Гигова, в. „Новинар”.



    Премиера: 31 януари 2009 г.


  • (C) 2003-2017 Theatre 199; VISITORS#39728